„Подир въстанието 1903 г. си преживях моята криза… То е било може би крушение на моите социални възрения, от една страна, на моите партиотически мечти, от друга; душевнит потрес от страшната македонска действителност през оня период; загуба на другари; преживени ужаси; тревоги…Всичко това прави да погледнеш цялата действителност със съвсем нов поглед. И после това срастване със смисълта за смърт, това висене над гроба…то правеше да преживея една вътрешна криза, от която излязох с една съвсем друга душа, отколкото оная, която изявих през работата си в първия период.“

„…старите мотиви, старите слова се оказаха негодни да въплътят музиката на новите настроения…Аз трябваше да потърся нови мотиви, нови слова, които да дадат плът на новите настроения.“

„Не без борба се вдадох на новата поезия…Не исках да мина моста на декадентството. И аз се изправих пред въпроса: или да мина моста, отвъд който бяха новите думи, новите мотиви, или да млъкна…“

„Новото у мен не е едно увлечение, а един душевен преход.“