ФИЛОСОФИЯ НА ИСТОРИЯТА

Хегел посочва като принцип на света и историята диалектиката. За диалектика се говори тогава, когато два или повече момента не могат да съществуват и да бъдат мислени един без друг и без връзките помежду им. Природният и социалният свят имат своя история, която според Хегел се състои в саморазгръщането на абсолютната идея, световния дух. Този всеобщ духовен принцип се разгръща от битие в себе си към  битие извън себе си, за да стигне до битие в себе си.

В основата на всяко развитие Хегел поставя диалектическите закони, каквито са принципът на диалектическото противоречие, преминаването на количествените натрупвания в качествени изменения, отрицанието на отрицанието. Разгръщането на духа тръгва от най- общото определение- битие. Чистото битие е чиста абстракция и като такова е абсолютно отрицателно, така че би могло да се определи и като „нищо“. Благодарение на вътрешното противоречие между двата момента на битието се стига до диалектически преход, чийто резултат е наличното битие, тоест битието, имащо определеност.

Историята на човечеството е елемент от саморазгръщането на световния дух, водещо към все по- съвършени състояния на обществото. Световната история според Хегел е напредване на духа в съзнанието на свободата, която той схваща като същност на духа. Историята е процес, осъществяван чрез активни човешки действия, в който обаче се забелязва определящата дейност на обективни и неотменни закономерности, прокарващи напред пътя на историята чрез обикновено разнопосочните цели, интереси, потребности на индивидите. В това се състои „хитростта на разума“, характеризираща надиндивидуалния субект, т.е. световния дух. Именно той се ползва от индивидуалните страсти и стремежи, за да провежда общата, историческа необходимост, привеждайки ги в служба на собствената цел на историята- напредъка на свободата.