Онтологията – продукт на просвещенската философска нагласа, която полага някакво битие, по определение отчуждено спрямо човека, задължително стоящо извън неговия мисловен свят. Заедно с това се допуска някакъв „логос“ на битието, чрез който разумът е в състояние да го познава. Онтологията не поставя въпроса за битието, а за подвеждането на битието под някаква познавателна структура. Тя е продукт на характерните за тази епоха търсения на една научно неутрална и общовалидна „среда“ между емпиричното и трансцеденталното схващане на действителността. Кант описва онтологията като учение за нещата изобщо, което се опитва да ги определя а priori,  т.е. независимо от опита, изхождайки от понятията на разсъдъка и разума.

ПОНЯТИЕТО БОГ

Понятието  БОГ, има задачата да представлява единствената възможна точка на допира  между сферите на битието и познанието. То е „длъжно“ да свързва и съгласува битийния и познавателния ред и да конституира, т.е. да определя и организира самия опит. БОГ трябва да е единственото битие- понятие, което да обосновава самото себе си като действително и да гарантира съвършено сигурно познание… понятието БОГ е върхът, поддържащ купола на онтологическите философски системи. Без него те биха се сринали.