Философия 11 клас

МОНТЕН, „ЧОВЕКЪТ И СЪЩЕСТВАТА“

Самомнението е наша природна и вродена болест. Човекът е най- злополучното и най- крехкото създание, а на всичкото отгоре той  е и най- високомерен. Вижда и усеща, че лежи тук, сред кал и мръсотии, прикован и свързан с най- лошата, най- тленната и най- гнилата част на вселената, вижда, че се намира на най- ниския етаж на мирозданието, че отстои най- далеч от небето с най- лошите от трите вида животни, и въпреки това си въобразява, че се намира на Луната и тъпче небето в краката си.

По причина на същото това суетно въображение то се приравнява с Бога, приписва си божествени способности, отделя се и се разграничава от другите създания, намалявайки възможностите на животните- неговите събратя и приятели, придавайки им толкова способности и сили, колкото на него му изнася. Как може с усилията на своя разум той да познае вътрешните и скрити вълнения на животните? По какво сравнение с нас той им приписва неразумност?

Недостатъкът на животните, който им пречи да общуват с нас, не е ли присъщ на хората толкова, колкото и на тях? Може само да се гадае кой е виновен за това- те или ние. На същото основание те могат да ни смятат  за животни, както ние смятаме тях.

Нужно е да признаем равенството между нас и животните. Ние имаме известна способност да разбираме техните чувства; и тя е толкова голяма, колкото и тяхната да разбират нас. Те се галят, заплашват ни, изискват от нас; същото правим и ние с тях.

МИШЕЛ МОНТЕН, „ОПИТИ“

Post a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.