„ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО“
Творбата „Ще бъдеш в бяло“ е вдъхновен от любимата Мина. В едно писмо до нея от 1908 година Яворов пише: „Може би никога женски образ не е вдъхвал толкова обаяние… Винаги, когато те видя, мое щастие, аз чувствам желание да се моля като един грешник, който обаче не очаква изкупление на своите грехове…И аз чувствам злото победено и замлъкнало всякога, когато те погледна отблизо…“
Любовта се оказва спасителният бряг за модерния човек. Любимата е сравнена с ангел, тя е в бяло- цветът на невинността и чистотата. Вейката от маслина е символ на мира, на спасението. Във видението на лирическия герой любимата се явява като обещание за нов и по- съвършен свят. Тя сякаш му носи тази блага вест, която носи ангелът за спасение и хармония.
Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло…
аз мисля днес: светът прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
Постепенно съмнението отстъпва на тържеството на всеотдайната любов. Погледите на влюбените се сливат, надделява вярата, че всичко е добро, че мечтите се сбъдват. Влюбеният е щастлив, че може да потъне в светлината на очите и за него това е като лек за душата му.
И тих ще пия техните лъчи,-
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.
Ново възприемане на реалността, погледът вече е оптимистичен, терзанията са останали в миналото. Лирическият герой се чувства спасен от любовта. Готов е да приеме дори този свят да се окаже в „съсипни“. Вече не се страхува, ще приеме всичко и ще създаде свят за двамата, „свят и храм“ за тяхната любов. Разрушеният външен свят ще се преобрази от вечната сила на любовта. Употребеното бъдеще време създава внушението за едно прекрасно и хармонично бъдеще. Бъдеще с любимата.
Любовта в стихотворението на Яворов „Ще бъдеш в бяло“ се оказва спасение в тежките дни. Копнежът по красота и хармония остава вечен.