ЗАГЛАВИЕ- „ЧОРБА ОТ ГРЕХОВЕТЕ НА ОТЕЦ НИКОДИМ“

ЖАНР-  РАЗКАЗ ОТ СБОРНИКА „ПОД МАНАСТИРСКАТА ЛОЗА“

СЪДЪРЖАНИЕ-  Разказвачът заедно с игумена на манастира отец Сисой седят под сянката на лозата и се радват на хубавия ден. Очакват с нетърпение обяда, който е бобена чорба. Но това не е обикновена бобена чорба, а чорба от греховете на отец Никодим. Отец Сисой разказва историята на този странен монах.

Отец Никодим живее сам, не желае да общува с никого, точен в изпълнението на задълженията си като монах, макар че е едър, здрав, изглежда по- силен от всички грехове. Той вече е покойник, но отец Сисой говори с обич и уважение за него. Монахът обичал да лови риба и да отглежда цветя, като белите рози са му любими. Предлагали са му да стане игумен, но той смирено е отказвал. Този добър и скромен човек вече е почти забравен, но отец Сисой е открил в едно долапче в килията на Никодим гърне, пълно с фасул. Всяко зърно е обвито с хартийка, като черните бобени зърна са за непростимите грехове, а белите са посветени на съмнението.

 Двамата приятели четат признанията на отеца. Той се е терзаел от голямата си несподелена любов към една жена, в спомен  за нея оставя бели рози на пейката. Размишлява философски за живота, за доброто и злото, за правото на избор. Отец Сисой пита приятеля си какво зърно е човекът, а той отговаря, че е черно. Но игуменът се усмихва и казва, че човек е и черно, и бяло зърно.

ГЕРОИ- игуменът на манастира отец Сисой, разказвачът, отец Никодим

ХАРАКТЕРИСТИКИ-

Игуменът отец Сисой- великодушен, разбира хората, гледа философски на нещата от живота. Готов да опрости греховете, ако човек е искрен и разкайващ се, живее със съзнанието за противоречивостта на човешката душа, за нейната слабост

Отец Никодим- добър, взискателен към себе си. Тревожната му душа се разкъсва от противоречия: светски желания и стремеж към единение с Бога. Наглед едър, силен, той се чувства слаб да се пребори със сърцето си, с любовта към една жена, към цветята, затова се самонаказва като се самоизолира, отдавайки се на размисли.

Разказвачът- любопитен, критичен, прибързан, обича природата, умее да се наслаждава  на хубавите неща в живота.

ХУДОЖЕСТВЕНИ СРЕДСТВА-

Епитет- „синкавите силуети“, „загадъчен, странен и чуден поглед“

Опозиция- празник- делник, черно- бяло, величествен външен вид- тревожна душа, светски живот- духовен живот

Алегория- черният котарак, лозата, виното, дюлята, черните и бели зърна

ПОСЛАНИЯ-  Един монах преживява и споделя терзанията, които са характерни за всеки мислещ човек. Търсенето на верния път в живота, колебанията за правилния избор могат да затруднят всеки. Понякога представата за греховност е по- голяма от самия грях. Реалното състояние на нещата е съвсем различно, простимо, незначително, човек не трябва да е толкова взискателен към себе си и да търси вина навсякъде и за всичко. Човешките радости, желания и мечти имат своето място в живота на човека и той не трябва да ги пренебрегва. Човекът се оказва сложно единство от добро и зло, от склонност към грях и разкаяние.