ЗАГЛАВИЕ- „МЕЧТАТЕЛИ“
ЖАНР- РАЗКАЗ
СЪДЪРЖАНИЕ- Селският доктор чичо Горан събира пиявици в реката. Горещо е и той излиза да си почине, да попуши с луличката си. При него идва младият циганин Рустем, който търси нещо в тревата с тояжката си. Двамата започват разговор. Чичо Горан се ядосва на модерните според него доктори от града, които лекуват с ненужни лекарства и търсят само парите, без да обръщат внимание на човека. Виждат и една група селяни, които отиват да гласуват на изборите. Чичо Горан изказва възмущението си, че бедните хора са мамени от богатите, от властимащите и няма значение кой ще победи на изборите. Резултатът за бедняка е един и същ.
След това двамата споделят най- големите си мечти. За чичо Горан това е да има способност да превърне света в рай, да няма болести и бедни. За момчето това е вълшебното цвете разковниче, което може да осъществи всички мечти. То мечтае да си върне любовта на Акима, по която страда.
Чичо Горан му разказва приказката за царската дъщеря, която се превърнала в бяла кукувица и пазела голямо имане заедно с един златен смок. После докторът пак тръгва по реката, а младежът продължава своето търсене.
ГЕРОИ- чичо Горан- селският доктор, циганчето Рустем, селяните, отиващи на избори
ХАРАКТЕРИСТИКИ-
Чичо Горан- лекува хората, но и мисли за техните души. Сладкодумен, желае да бъде полезен на другите. Мечтател, вярва в чудото. Възмутен е от отчуждението между хората, от безразличието и бездушието. Съжалява наивните селяни, увлечени от лъжливите политици, жадни за власт. Не разбира модерния свят, не го одобрява. Не вижда изход от беднотията и мизерията и затова търси такъв в приказките и вълшебствата, това поддържа духа му.
Рустем- млад, влюбен, страдащ, верен на любовта си. Той е голям добряк, състрадателен, невинен и наивен. Иска да промени живота си, но с помощта на чудното разковниче.
ХУДОЖЕСТВЕНИ СРЕДСТВА-
Олицетворение- „Реката, разгалена от слънцето“, „ласкаеше златния пясък“
„Разказ в разказа“
Метафори- „кадифен пясък“, „голи брегове“
Епитети-„малки, лъскави“, „сведени“
Алегория- бялата кукувица, разковничето
Литота- „сламчица“, „сърчице“, „бюлетинка“
ПОСЛАНИЯ- Хората живеят в реалната действителност, но често губят надежда за добро и щастие. Страхът от модерното, новото предизвиква неприязън и недоволство, нежелание да бъде разбрано. Светът на политическите интриги отвращава обикновения човек, изпълва го с недоверие. Природата е пространството, където тези хора могат да се чувстват свободни да мечтаят, да вярват в чудото, което ще им донесе по- добри дни. Въпреки всичко човек трябва да вярва и да търси изход, да не се разделя с мечтите си.