ЗАГЛАВИЕ- „ЗАНЕМЕЛИТЕ КАМБАНИ“( РАЗКАЗ ОТ СБОРНИКА „ПОД МАНАСТИРСКАТА ЛОЗА“)

ЖАНР-  РАЗКАЗ

СЪДЪРЖАНИЕ-  Почистен и подготвен, Жрелинският манастир очаква големия празник Успение Богородично. Манастирът е прочут с чудотворната икона на светата майка. Известен е и гласът на трите му сладкогласни камбани. Те се бият само на Успение и на Великден от самия игумен отец Йоаким. 

Игуменът е доволен и нетърпеливо оглежда дали всичко е готово за храмовия празник. Очакват се много хора, дори и владиката може да дойде. Той с радост гледа златния ореол над Божията майка и скъпата лилава копринена  завеска, които са подарък от някакъв богат човек от далечно място. Идва моментът, в който отецът трябва да бие камбаните и да възвести началото на празника. Но, влизайки в църквата, Йоаким вижда една много бедна жена със стенещо  болно дете на ръце, която отчаяно се  моли пред иконостаса. Тя е дрипава, мръсна, изцапала е пода с мръсните си крака. Отецът започва сърдито да й се кара и я гони, като маха от завеската една карфица със синя главичка, поставена от молещата се като дар за Богородица. Захвърля карфицата и излиза навън, но забравя всичко, като вижда насъбралите се богомолци. Измива ръцете си, помагат му братята, всички очакват гласа на камбаните. Игуменът дръпва въжето, но звук няма. Всички се ужасяват, старецът се строполява отчаян. Голям грях е сторен.

Влиза пак в църквата , отправя поглед към Божията майка, прекръства се и тогава вижда карфицата със синята главичка. Забожда я отново на завеската и отвън камбаните забиват сами. Всички излизат на двора, поразени от чудото.

ГЕРОИ- отец Йоаким, дрипавата майка с болното дете.

ХАРАКТЕРИСТИКИ-

Отец Йоаким- игумен на Жрелинския манастир. Добър старец, дълбоко вярващ. Иска да достигне съвършенство в служенето на Бога. В това престараване пренебрегва идеята, че всеки трябва да има достъп до Бога. Един подарък не е по- ценен от друг, важното да е даден от сърце. Майката трябва да защити детето си, независимо дали е бедна и мръсна, тя е майка. Тя е свят образ и изгонването й е голям грях. Игуменът изживява своя катарзис, когато камбаните сами започват да бият, разбрал е грешката си, разкаял се е.

Бедната жена- страдаща, истинска майка, нещастна, простичка, поднася оскъдния си дар, защото само това има. Покорно и послушно излиза от църквата, защото е смирена и се чувства обречена.

ХУДОЖЕСТВЕНИ СРЕДСТВА-

Епитети в градация- „скъпа лилава копринена завеска“

Метафора- „Душата на стареца омекна“

Литота-  черквица

Олицетворение- „…вече бе влязъл вечерният мрак и се молеше…“

ПОСЛАНИЯ-  Внушава се, че всеки дар е равностоен пред лицето на Бога. Никой не може да нарушава искрената молитва, не може да те лиши от общуване с Бога и Божията майка. Прекалената святост и престараване е наказано. За да има равновесие и хармония в света, човек трябва да е смирен. Духовният водач може да сгреши, но когато признае и поправи грешката си, следва опрощаване. Елин Пелин налага едно човешко разбиране за християнството.