- ЗАГЛАВИЕ- „ЗАДУШНИЦА“
- ЖАНР- РАЗКАЗ
- СЪДЪРЖАНИЕ- Есенен ден, Задушница, ден за почитане на мъртвите близки, обред за изказване на уважение към техните души. Действието се развива на селските гробища. Сред многото жени се лута и вдовецът Станчо Поляка, който също раздава за Бог да прости, почитайки покойната си съпруга Божана. Той среща кумицата си стрина Дивдена, която изказва съжалението си към него и децата му, сирачета. В техния разговор се включва и майката на починалата му съпруга. И двете жени му дават съвет да се ожени. Станчо тъжи, а другите жени около него му се присмиват тайно.
Денят е мъглив, дъждовен, студен. Хората се прибират по къщите си. Станчо остава сам, но при него отива Стоилка, вдовицата на Яначко говедаря. Те си пийват от ракийката, спомнят си за близките си и споделят колко труден е самотният им живот. Постепенно стигат до мисълта да съберат децата си, неволите си и да продължат живота си напред. Станчо бързо решава веднага да отидат при попа, защото той вече си е намерил нов спътник в живота. Двамата тръгват, изпълнени с надежда за по- добро.
4. ГЕРОИ- Станчо, Стоилка, кумицата Дивдена, тъщата (майка на починалата Божана), децата и учителката, бедният луд Христо, Богдан просяка, бедните сирачета, жените, поп Серафим
5. ХАРАКТЕРИСТИКИ-
Станчо– срамежлив, чувствителен, откровен, честен, добър човек, простодушен, самотен, трудно му е да се грижи за четирите си деца. Става решителен, когато разбира, че може да промени живота си към по- добро, мечтае и той да живее като другите, да бъде част от обществото. Трудно понася самотата и несретата. Реалист, разбира другите хора, съчувства на сиромашта, защото и той е един от тях. Действа спонтанно, бързо прави избора си.
Стоилка – чистосърдечна, притеснителна, простодушна. Искрена в думите и действията си. Мечтае да прогони самотата и бързо се съгласява да направи нов избор в живота си. Разсъждава трезво, земна жена, но е запазила и някакво женско кокетство. Осъзнава, че самотията е лоша участ и откликва на желанието на Станчо да се оженят с готовност.
Кумицата и тъщата- жени, които гледат философски на живота, философия, породена от житейския опит. Те знаят, че животът си иска своето и човек трябва да продължи напред въпреки всичко. Знаят, че бедният човек сам трябва да намери решение на проблемите си. Те се чувстват от едно семейство със Станчо и затова го насърчават да си намери жена и да си помогне в бедността и самотата.
6. ХУДОЖЕСТВЕНИ СРЕДСТВА-
Ирония, комизъм на ситуациите
Комизъм в диалозите и в описанието
Метафори- „сухата учителка“, „капките тупкаха тъжно“
Епитети- „студени, пресни“, „зашеметена“
Сравнения- „дребен като прах“, „като валмо“
Литота- „Децата щяха да ходят петимни за залък хляб“
Синекдоха- „Ракията беше поразвързала езика му“
Олицетворение- „Стрехите на старата църква плачеха с едри сълзи“
Опозиция- живот- смърт, отчаяние- надежда
7. ПОСЛАНИЯ- Разказът е една метафора на човешкия живот. Съчетават се смешно и тъжно, свещено и обикновено, възвишено и делнично. Преплитат се и се допълват двата плана на разказа- този на делничното, обикновеното и планът на възвишеното. Двама души преодоляват отчаянието си, мечтаят да не са самотни и чужди в общността. Те се откриват точно на гробищата в този тъжен празник и това е тържеството на живота, който продължава закономерно напред. Щастието е възможно, постижимо, но трябва сам да се пребориш за него. Станчо и Стоилка откриват сами чудото за себе си, тръгват заедно при попа, за да хармонизират бъдещето си, което ще се върне в познатото русло.