ЗАГЛАВИЕ- „ГЕРАЦИТЕ “
ЖАНР- ПОВЕСТ
СЪДЪРЖАНИЕ- Йордан Герака е най- богатият в селото и най- уважаваният. Той е обичан от всички, защото е добър човек. Той има трима синове- Божан(най- големият), Петър и Павел(най- малкият). Живеят със семействата си в голяма бяла къща, а в двора се издига единственият бор в околията, символ и знаме на техния род. Баба Марга е тази, която пази семейния уют, грижи се за всички, уважавана от всички.
След нейната смърт в къщата започват караници, спорове и недоразумения. Дядо Йордан се опитва да спре тези раздори, но не успява. Божаница и Петровица- по- големите снахи, се карат помежду си и тормозят най- вече най- малката- кротката Елка. Герака тъгува, че го няма предишното разбирателство. Снахите злобно се сбиват, Петър нехае за работата, Божан е алчен, а Павел е отишъл в града и е останал на свръхсрочна служба във войската. Герака е безпомощен да се справи с настъпилите промени, дори затваря кръчмата.
В селото се връща Павел за голяма радост на баща си. Но той е дошъл с идеята да поиска пари от баща си уж за работа, но му трябват за разгулния живот, на който се е отдал. Той е безразличен към жена си Елка, досаждат му селският живот и оплакванията на баща му. Неговото завръщане притеснява Божан, защото се носи слух, че баща им има скрити петстотин жълтици в едно гърне- бели пари за черни дни. Божан следи брат си и баща си, за да разбере къде са скрити парите, да не ги вземе Павел.
В един дъждовен ден старият Герак излиза на двора и се развиква, че е ограбен. Братята се сбиват, Павел и Петър са убедени, че това е работа на Божан. Герака заявява, че е работа на някой от синовете му, а хората от селото се смеят и предричат богато бъдеще на Божан.
Скоро след кражбата Павел заминава за града и никога повече не се връща. Старецът разбира, че не могат повече да живеят заедно и разделя целия имот. Всички остават доволни. Герака живее в кръчмата, не излиза и тъгува. Божан е много доволен, започва да купува земя, прочува се като голям скъперник. Петър не желае да обработва земята си и се пропива. Той отсича големия бор в двора и дървото рухва в калта. Отива си светинята на общността. Елка е заразена със срамна болест от Павел, тя гасне, дори прави опит за самоубийство, но дядо Матей Маргалака, който живее при тях, я спасява. Не след дълго Елка умира и синът й Захаринчо остава самичък. Едва на осем години той е отведен от чичо си Петър в града, за да работи.
Дворът на Гераците е неузнаваем. Няма следа от славното минало, Божан става все по- богат, Петър се отдава на мечти и пиене, а Павел не се обажда. Един пролетен ден дядо Матей Маргалака намира стария Герак издъхнал пред вратата на кръчмата.
ХАРАКТЕРИСТИКИ-
Йордан Герака– строг, справедлив, способен, работлив, предприемчив, уважаван и обичан от цялото село.
баба Марга– трудолюбива патриархална жена, весела, пъргава, грижи се за разбирателството в дома, работят с Йордан Герака за бъдещето на децата си, пазят авторитета на рода.
Синове :
Божан- трудолюбив, влюбен в земята, но алчен и скъперник.
Петър- добър, но небрежен, мързелив. Разчита на парите на баща си,у земята и работата го плашат и предпочита да пие в кръчмата и да мечтае.
Павел– любимец на баща си, красив, оженил се по любов, но когато отива в града парите, приятелствата и лекият живот го разхайтват и той се откъсва от селото, от неговите добродетели. Безразличен към семейството си, бездушен към селските грижи и неволи, той е покварен и отчужден от всичко.
Божаница, Петровица- злобни, невежи скандалджийки, груби и лишени от индивидуалност
Елка- нежна, хубава, тиха, покорна, вярна, става жертва на разпадналия се патриархален ред
Йовка– дъщеря на Божан, болнава, но добра и справедлива, обича Елка и се опитва да я предпази от злобните нападки на майка си.
Захаринчо- нежен, добър, нещастен, не разбира какво се случва около него. Много малък е принуден да работи на чуждо място в чуждия за него град, сирак
дядо Матей Маргалака– приютен от Герака, изгубил е имота си, верен е на дома, но не може да помогне въпреки доброто си желание
ХУДОЖЕСТВЕНИ СРЕДСТВА-
Метафора- „тъпо разкаяние“
Синекдоха- „Очите и сърцето на Павел не я повикаха“
Сравнение- „зинал като ламя“
Метонимия- „селото запустяваше“, „да пие чаша ракия“
Олицетворение- „полето заспиваше“, „полето си почиваше“
МОТИВИ- преобърнатата приказка за тримата братя и златната ябълка, митът за дървото на живота- борът в двора на Герака, символичното значение на имената, герак- вид ястреб;
скритото съкровище, кражбата, измамата, любовта, смъртта, разпадащият се патриархален свят, противопоставянето на град- село.
СИМВОЛИ- геракът(името на рода)-хищна птица, борът- светинята, змиите- злото, кръчмата, земята- плодородие, болестта, бурята, градът- покварата, опустошеният и грозен двор в края на повестта- краят на рода
ПОСЛАНИЯ- Неумолим е ходът на времето, никой и нищо не може да спре промените. Патриархалният свят се разрушава, хората плащат цената за своя индивидуализъм и стремеж да са самостоятелни. Хармонията на миналото, разбирателството и любовта са си отишли безвъзвратно. Градът е символ на злото, но вече и в селото са навлезли разрушителните сили, пред които всички са безпомощни. Вече всеки сам търси своя път, опитва се да установи новото си битие. Домът на Герака се превръща в дом на разрухата.