ПОЕТ СИМВОЛИСТ, ЕДИН ОТ НАЙ- НЕЖНИТЕ ЛИРИЦИ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Най- нежният поет на България / така казват  за него  и за Николай Лилиев/ ,”ти- изказ”, изключително  музикална поезия на антиномиите-противопоставянето и контраста /”Черна песен”/,„скитник бездомен в нощта”, „бездомник”. В последните му творби- фронтовата поезия- се наблюдава откъсване от поетиката на символизма и приобщаване към предметно- психологическия  поетически изказ.  Вътрешни противоречия: смъртта – път към  хармонията.

Произведения: „Черна песен”, „Пловдив”/сонет/, „Да се завърнеш…”, „Помниш ли, помниш ли…”, „Спи градът”, „Миг”, „Един убит”, „Сиротна песен”, „Тиха победа”.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Противоречие между блян и действителност, сблъсък между идеал и действителност. Търсенията на модерната душа, разпъвана между копнежите на духа и отредените й социални роли. Поезията му претворява индивидуалното преживяване с универсални образи, постига се музикално внушение за света и човека. Същевременно се разкрива топло човешко преживяване, искрената скръб на страдащия човек.