Самото заглавие на творбата заявява противоречията, от които е изтъкан самият лирически герой. „Черна“- символ на тъга, унищожение, хаос. „Песен“- песенното начало винаги се е асоциирало със свещените ритуали, със силата на словото, на музиката. Антитезата, зададена още в началото, се потвърждава и в самата творба. Светлинното противопоставяне на деня и нощта внушава представата за трагичната разколебаност на Аза. Той се чувства като „разнолика, нестройна душа“.
Човешката природа е несъвършена. Човек е вечно търсещ, недоволен. Той може с една и съща страст и упоритост да гради и съзидава и в същото време да руши и унищожава. Смъртта води след себе си до ново раждане и отново кръговратът на живота се завихря. Денят символизира стремежа към духовно прозрение, докато нощта обозначава хаоса, тленността, времето за разрушаване.
Героят описва настроенията си, очакванията си, които по незнайни причини никога не се оправдават. Очаква пролет, чувства се нещастен. Очаква тъжната есен- щастлив е. Призовава „светло- смирените“ дни- пристига бурята. Този поток от противоречия, от опозиции показва характера му. Внушава се идеята за изоставеност. Вътрешната дисхармония прави всеки порив, стремеж към съвършенство обречен. Светът не предлага решение, засилва се драматизмът в душата му.
Тъгата, отчаянието, примирението завладяват лирическия човек и той осъзнава, че нито времето, нито пространството ще донесат промяната. Никой няма да чуе плача на разочарованието, животът ще „гасне“ без радост и щастие.