Фронтова лирика
Фронтовите стихотворения на Дебелянов са открити сред вещите му след неговата смърт на бойното поле. Част от ръкописите са изгубени; до нас са достигнали 6 текста: „Нощ към Солун”, „Старият бивак”, „Прииждат, връщат се…”, „Един убит”, „Сиротна песен”, „Тиха победа”.В първото издание на Дебеляновата поезия през 1920г. те, заедно с други негови творби, са включени в цикъла „Скрити вопли” .В изданието от 1930г. под редакцията на Николай Лилиев фронтовата лирика е отделена от другите стихотворения чрез общото заглавие „Тиха победа”.
Пребиваването на фронта оказва решително влияние върху личността на поета и характера на неговата поезия. Според сведения на приятели то помогнало на Дебелянов да се промени – той престанал да се терзае, преосмислил индивидуалистичната си нагласа, загърбил предишния си живот. Осъзнал, че с нищо не е по-различен от останалите войници и че общата участ пред лицето на смъртта превръща хората в братя по съдба. Това му помогнало да надмогне старите си душевни противоречия и конфликти, да промени нагласата си спрямо света, хората и самия себе си.
Фронтовото всекидневие довежда не само до личностното преобразяване на Дебелянов, но и до трансформации в предмета на неговата поезията, в поетиката и стила на лириката му. По този повод поетът Атанас Далчев казва: „Дебелянов откри света в мига, когато трябваше да го напусне. Със стихотворенията си, писани на фронта малко преди смъртта, той постави началото на най-новата ни поезия. Всичко, което днес критиката отбелязва у по-младото поколение поети като реализъм и предметен стил, е вече дадено в тях…”.
Стихотворенията „Един убит”, „Сиротна песен”, „Тиха победа” се отличават с общо лирическо настроение – на скръбно примирение, успокоение, светла печал.
ТЕКСТЪТ Е ВЗЕТ ОТ САЙТА ДОКУМЕНТИТЕ- http://literatura.dokumentite.com/art/bylgarska-literatura/172/p26