РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ЕЛЕГИЯТА

Лирическият герой на Дебелянов в елегията „Помниш ли, помниш ли…“живее едновременно в спомена и реалността на днешния си ден. Обръща се към себе си, за да проумее къде е отишла в пространството прекрасната картина на белотата и уханието на вишневите цветове. Къде е щастието, така очаквано, и защо си е отишло. Проклятието на деня е осмислено като прогонване от рая, рая на мечтите, надеждите и любовта.

Светлина струи от извикания образ на родното. Видяно е бъдещето, изстрадано е миналото в стихотворението „Помниш ли, помниш ли…” В творбата е въведен въображаем събеседник на лирическия човек. Героят се обръща към своя свят, защото среща студенина и неразбиране от хората, които го заобикалят. Копнеж и сън, мъчителен спомен са и „белоцветните вишни”. Образът им проблясва като светъл лъч в мрачината на реалния свят.Тези „жалби далечни и спомени лишни”нахлуват с веселието и смеха на детството, за да откроят контрастно света на настоящето. Пространството на „тихия двор“ огражда идилията на онова, което е било. Постоянното връщане към миналото създава болезненото усещане за непреодолима граница между вчера и днес. Миналото е хармонично подредено, настоящето е оприличено на затвор. Героят е бил весел и щастлив, сега е „заключеник в мрачен затвор”. Белотата на цъфналите вишни, хорът на ангелите настойчиво отвеждат към идеята за божественото, за съвършенството. Оказва се, че истинският живот е в спомена- мечта. „Затвор” е и метафора на душевното състояние на героя- объркване, безизходица, безверие. Светлината символизира живота, истината, просветлението, духовното познание, а мракът-смъртта, разрухата, упадъка.

                        Желанието на героя да живее в щастие и хармония със заобикалящия го свят и невъзможността му да избяга от реалността, да промени хода на времето,  свидетелства за противоречивия характер на човека. Споменът се превръща в прозрение за непостигнатото в живота. Страдащ в самотата си и разкъсван от терзания лирическият човек на Дебелянов копнее за битие различно от мрачния свят.

                        „Помниш ли, помниш ли… ”се определя като елегия, защото доминира трагичното звучене и носталгията по отминалите дни. Дебелянов и неговият лирически герой мечтаят за свят, изпълнен с хармония и красота.