- АВТОР- ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
2. ЗАГЛАВИЕ- „МИГ“
3. ЖАНР-СТИХОТВОРЕНИЕ
4. СЪДЪРЖАНИЕ- Лирическият герой се разхожда из града сред тълпите от хора. Градът е грешен, покварен, чужд, неприветлив. Мъжете са хилави, а жените са оприличени на сирени, но неми. Героят се чувства излишен, не на място, очаква божествата да му разкрият тайната на своята сила и слабостта на хората. Това не се случва, героят плаче, но тълпата презрително се отнася към неговата мъка.
5. ГЕРОИ- лирическият герой, който очаква божественото откровение, което така и не се случва.
тълпата- шумна и враждебна
градът – символ на позора и злото
6. ХАРАКТЕРИСТИКИ-
героят- самотен и неразбран, опитва се да открие знак за спасение. Отхвърлен е от всички, чудото не се случва, губи надежда
тълпата- враждебна, весела, шумна, безразлична
градът-символ на греха и позора, потънал в маскарада на деня, изпълнен с музика и смях, но чужд на желанието на лирическия човек да осмисли битието и ролята на вярата, на божествата
7. ХУДОЖЕСТВЕНИ СРЕДСТВА-
Хипербола- „тълпата огромна“
Алегория- градът
Символи- сирени, скрижали, небето
Оксиморон- „неми сирени“, „хилави воини“
Синтактичен паралелизъм-„ и нямаше там ни надежда…
и нямаше там ни пространство…“
Сравнение- „като пропаст бездънна“
Синекдоха- „аз сетих …в сърце си“
Анафора- „В миг…/ в миг“
Инверсия- „безумства метежни…“, „колена прималняли“
8. ПОСЛАНИЯ- Лирическият герой е разочарован дълбоко в душата си от невъзможността да открие спасението, да получи знак от божеството, да го разбере. Пропуснал е божието откровение, хората са грешни, но отхвърлят желанието му да бъде техният спасител.