Литература

ДЕБЕЛЯНОВ, „МИГ“

В творбата „Миг“ лирическият герой е в своето постоянно обиталище- града. Този незнаен  град, който той не обича, но се е примирил с неговата греховност и явен позор. Стихотворението напомня на Яворовото „Маска“ в това отношение. Героят наблюдава маскарада на деня, тълпата се вие край него. Липсват  веселите вакханки, липсват изкушенията. Шумната музика и смехът не привличат разочарования герой. Хората, които героят среща, са или „хилави воини“, или „отвъргнати неми сирени“. Те не могат да го заинтересуват, да предизвикат в него жажда, макар и смирена. Тълпата е безразлична към него, но и той я отхвърля, не желае нейната близост. Другаде е насочен неговият поглед- към небето. Това е неудовлетвореният човек, който очаква всеки момент да бъде постигнат от божественото откровение.

В следващия миг времето става нереално, абстрактно. Усещането за вечност е внушено от сливането на пространството и времето. Сякаш светът е застинал за миг и само самотникът може да разчете посланието му. Владее мълчанието, мигът се оказва прозрение за празнотата. Героят се вълнува, защото изпитва чувството, че се е докоснал до Абсолюта. Очакващ нетърпеливо отговора на „някакъв бог умилен“, той остава неудовлетворен. Великият миг на чудото е отминал и човекът отново остава в неведение и самотно терзание. Търсеното просветление се оказва невъзможно. Желанието на героя да промени света чрез божието откровение остава неосъществимо и той отново се чувства отхвърлен, нежелан, сам сред тълпата.

Всекидневният свят продължава да съществува, воден от жаждата за удоволствия, безразличен към дълбоките размисли. Този, който се стреми към моралната промяна на света, остава отново сам  и неразбран.

Post a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.