ТАБЛИЦА  1 КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАМ ЗА ВСЕКИ АВТОР? БИОГРАФИЯ ОСНОВНИ МОМЕНТИ МЯСТОТО НА ТВОРЕЦА В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА КАК НАЙ- ЧЕСТО ГО ОПРЕДЕЛЯТ СЪВРЕМЕННИЦИ ИЛИ ЛИТЕРАТУРНИ КРИТИЦИСЛЕДВА ЛИТЕРАТУРНО НАПРАВЛЕНИЕ ИЛИ Е ПРОДЪЛЖИТЕЛ НА ТРАДИЦИЯ   ТВОРЧЕСТВО ПРОИЗВЕДЕНИЯ   ОСОБЕНОСТИ НА ТВОРЧЕСТВОТО ИЛИ СТИЛА С КАКВО СЕ ОТКРОЯВА ИЛИ РАЗЛИЧАВА ОТ ДРУГИТЕС КАКВО Е ДОПРИНЕСЪЛ […]

АНАЛИЗ НА ГЛАВНИТЕ ГЕРОИ В ЛИТЕРАТУРНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ Изясняване на връзката между системата от характери със замисъла на автора и творческата история на произведението. Човешките образи като главен фактор в логиката на сюжетното развитие. Връзката на героите с нравствените, естетически, политически проблеми. Разкриване на авторовото отношение към героите като път към установяване на основната мисъл на […]

На места Аристотел отива твърде далеч, извеждайки закони на Вселената от прости наблюдения и твърде широки разсъждения. Днешният научен метод предполага, че такова мислене без достатъчни факти е неефективно и че определянето на валидността на дадена хипотеза изисква много по-задълбочени експерименти от тези, с които Аристотел аргументира своите закони. Аристотел поддържа и някои груби грешки […]

В Аристотеловата терминология „натурфилософия“ е дял на философията, изучаващ явленията на природния свят и включва подобласти, които днес бихме определили като физика, биология и останалите природни науки. В наши дни обхватът на философията е ограничен до по-общи или абстрактни области, като етика и метафизика, в които логиката играе водеща роля. Днешната философия като цяло изключва […]

Аристотел (на старогръцки: Ἀριστοτέλης, [aristotélɛːs]) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“. Ученик на Платон и учител на Александър Македонски, Аристотел е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха. В науката той изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология […]

Онтологията – продукт на просвещенската философска нагласа, която полага някакво битие, по определение отчуждено спрямо човека, задължително стоящо извън неговия мисловен свят. Заедно с това се допуска някакъв „логос“ на битието, чрез който разумът е в състояние да го познава. Онтологията не поставя въпроса за битието, а за подвеждането на битието под някаква познавателна структура. […]

„ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО“ Творбата „Ще бъдеш в бяло“ е вдъхновен от  любимата Мина. В едно писмо до нея от 1908 година Яворов пише: „Може би никога женски образ не е вдъхвал толкова обаяние… Винаги, когато те видя, мое щастие, аз чувствам желание да се моля като един грешник, който обаче не очаква изкупление на […]

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ: „ИМА У НЕГО БОЖЕСТВЕНА ДАРБА“ НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ: „ЯВОРОВ ПРЪВ У НАС РАЗКРИ ДУШАТА, СВОЯТА ДУША, ДУШАТА НА ЧОВЕКА. ПРОНИКНА В ТАЙНИТЕ Й, ОСВЕТИ СЪС СВЕТКАВИЧЕН БЛЯСЪК НЕЙНИТЕ ПРОПАСТИ И НАМЕРИ САМО СТРАДАНИЕТО.“ Д-Р КРЪСТЕВ: „ПЕВЕЦ НА НОЩТА И ДУШЕВНИТЕ БЕЗДНИ“ ГЕО МИЛЕВ: „ЯВОРОВ Е СЪДБА“ АТАНАС ДАЛЧЕВ: „ЯВОРОВ ВНЕСЕ В НАШАТА ЛИТЕРАТУРА БЕЗКРАЙНАТА […]

„Преди всичко музиката на стиха, после иде словото, после съдържанието…Значи, звучи в душата ти една мелодия.Тя изхожда от едно настроение… И в тая посока търся думите, за да изразя мелодията. … Аз съм се домогвал до музика.“ Из писмо до Дора Габе: “ Всяко чувство, ако не и всяка мисъл, е преди всичко една мелодия, […]

„Никога у мен вдъхновението не иде отвън; то изхожда от дълбочината на сърцето.“; „Чувствам, че нося нещо в душата си и аз съм длъжен да го изкажа…“; „Моите работи са писани повече от нужда на душата“; „Ако имам въобще някаква работа на света, то е да изкажа онуй, което нося в душата си.“; „Затова са […]