„Страданието е следствие на негаснещата воля за живот“

Шопенхауер

Страданието е вечен спътник в човешкия живот. В стихотворението  „Песента на човека“ на Яворов страданието е търсене, съмнение,  родено от неспокойствието на човешкия дух.

аз шеметно се нося, дух из океана

на тъмнина нестресвана от сън за ден,

без нявга мигом негде да застана,

напред самотно устремен.

Лирическият герой се стреми да разгадае битието, неговия смисъл. Задава си вечния  въпрос къде е мястото на човека в хаоса и порядъка на света. Понякога изпада в отчаяние, изпитва чувство на безнадеждност. Но това не го спира да продължава да търси отговор на въпросите, които го терзаят. Съмнението му открива  безкрайните пространства и духът се лута, воден от желанието за познание.

Къде отивам аз, терзан от знойна жажда?

В търсене на светлина и любов героят очаква да чуе от хаоса „нечий родствен зов“. Желанието да преодолее тревогите, вечната  неудовлетвореност го завладява.  Изпълнен е от надеждата за хармония и пренареждане на света, но в края на стихотворението невярата отново тържествува:

с напразно вярван сън за бъдаща зорница-

слепец пробуден, сляп отвеки и навек…

Според  поета Гео Милев страданието на Яворов не е лично, защото не може да има такова мащабно индивидуално страдание. Яворов страда за целия свят, заради целия свят.