ФИЛОСОФИЯ НА РЕНЕСАНСА

БОГ Е НЕПОСТИЖИМА БЕЗКРАЙНОСТ

Николай Кузански

(1401- 1464)

Според теологията на отрицанието в Бога не се открива нищо друго, освен безкрайност и затова той остава неведом както в сегашния, така и в бъдния век. По отношение на него всяка твар е мракът, безсилен да обгърне безкрайната светлина. Така че единствено Бог има знание за себе си.

От всичко казано става ясно защо в теологията отрицанията са истинни, а утвържденията – недостатъчно; освен това, като отхвърлят от абсолютно съвършеното по- големите несъвършенства, отрицанията са по- верни от положителните твърдения. Да се докаже, че Бок не е камък, е по- вярно от това, че не е добродетел. При утвържденията е обратното: твърдението, че Бог е разум и живот, е по- истинно от това, че е земя, камък или тяло.

След всичко казано дотук тези неща са напълно ясни и дават  основание да заключим, че стремежът към все по- точното постигане на истината осветлява непостижимо мрачините на нашето незнание. А това е вещото незнание, което търсихме, защото се откри, че само благодарение на него успяваме да се изкачим по стъпалата на науката за незнанието до висшия, триединен и безкрайно благ Бог, за да можем с все сили вечно да го славим, задето ни се е открил  в своята непостижимост- той, който е над всичко вовеки благословен

Из „За ученото незнание“(изд. Наука и изкуство, 1993)