Според теорията за естественото право съществуват морални стандарти, които са заложени в човешката природа и в природата на нещата и тези естествени принципи направляват човешкото поведение и посочват кое е обективно правилното поведение. Естественото право се различава от позитивното право, което се създава от хората в конкретен момент при конкретни обстоятелства, обслужвайки определени цели, докато източникът на естественото право е в самата човешка природа и моралните принципи, които то предлага, са общи за цялото човечество и са разпознаваеми с помощта на разума. То е средството, което направлява хората в техните дела, давайки възможност за отличаване на добро и зло, справедливо и несправедливо и насочва към извършването на добри дела. Най-общите правила на естественото право предполагат хората да живеят в общество, да не вредят на останалите, да се стремят да се съхранят и т.н. Според някои юридически теории естественото право се приема като необходимото морално мерило за позитивното право и така дава основата за изграждането му.
Ето и някои от основните човешки права в тясна връзка и зависимост с опазването на околната среда:
Правото на здравословна околна среда- Много от правата на човека зависят от наличието на „здрава” околна среда, която да е в състояние да посрещне нуждите на човечеството от жизненоважни стоки и услуги. Ето защо опазването на природата допринася за изпълнението на правата на хората и обратно – вредата върху околната среда означава и нарушаване на основни човешки права. Затова правото на достъп до здравословна околна среда е международно признато като основно човешко право.
Правото на живот и препитание-Дейностите, които увреждат околната среда, като минното дело, индустриалното развитие или търговската сеч, могат да лишат хората от прехраната им и от техни културни права. Бедствия, които могат да бъдат свързани с влошаването на околната среда, като наводнения или свлачища, отнемат животи. От друга страна, прекалено строгото опазване на природата, което изключва хората и напълно ги лишава от ресурси, без да се предоставят надеждни алтернативи, може да наруши правото на хората на препитание.
Правото на здраве-Това право може да бъде застрашено от замърсяването на околната среда, но също така и при лишаване на хората от възможности за препитание.
Правото на вода– Наличността и качеството на водата се влияят от редица фактори на околната среда, включително и на деградацията на земите, замърсяването, прекомерната употреба и глобалното затопляне. Количеството и качеството на водата може да влияе на здравето на хората директно (болестни състояния) и косвено (чрез въздействие върху продуктивните екосистеми, като например селското стопанство и рибарството). Достъп до безопасна питейна вода е право, съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето (член 24), която е ратифицирана от 194 страни, включително от всяка страна – членка на ООН, с изключение на Сомалия и САЩ.
Правото на развитие- Устойчивото развитие признава въпроса за справедливостта между поколенията – необходимостта да се „отговори на нуждите на настоящето, без да се излага на риск способността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени потребности”. Развитие, което причинява екологични разрухи няма да успее да отговори на нуждите на бъдещето, като много често довежда и до неравенство в настоящето. Развитието трябва да се разглежда като широк процес, който зачита, както нуждите на хората, така и тези на околната среда.
Правата на коренните народи- Правата на коренните народи са от особено значение за опазването на околната среда, поради две основни причини: първата е, че приоритетни обекти за опазване на биологичното разнообразие често се припокриват с териториите на коренното население. Попечителството на коренното население над тези земи означава, че те са запазили своята стойност за биологичното разнообразие. На второ място, коренното население много често имат тясна връзка със земята и природата и следователно опазването на природата има потенциал да повлияе на на тези отношения – както положително, така и отрицателно.