ВЛАДИМИР АТАНАСОВ „Ето защо в „Песента  на човека“ човекът е изведен извън себе си- в пространството на битието. Но то е хаотично и неуютно, сякаш отпреди сътворението. То е непознаваемо. Единствен ориентир е пак самото познание: Из хаосите явствен се обажда Към мене нечий родствен зов Така е изразена силата, която тласка човека в неговия … Продължете с четенето на КРИТИЦИТЕ ЗА ЯВОРОВ