ВЛАДИМИР АТАНАСОВ

„Ето защо в „Песента  на човека“ човекът е изведен извън себе си- в пространството на битието. Но то е хаотично и неуютно, сякаш отпреди сътворението. То е непознаваемо. Единствен ориентир е пак самото познание:

Из хаосите явствен се обажда

Към мене нечий родствен зов

Така е изразена силата, която тласка човека в неговия път и слива душата му с космоса и земята“ (Атанасов 1999;103-104)

НИКОЛАЙ ЧЕРНОКОЖЕВ

„На първо място „Градушка“ несъмнено се вписва в могъщия поток от Яворови поетически текстове, търсещи образите на страданието, и носи трансформативните проявления на този базисен за творчеството на поета мотив…страданието има своите философски измерения, но е и проблем на ежедневното съзнание…“ (Чернокожев, 2002:23)

АЛЕКСАНДЪР ПАНОВ

„Проблемът за границата е възлов за късната лирика на Яворов, често срещан като  мотив в програмните му стихотворения….Именно този мотив е и водещият в „Маска“…. Всички възможни аспекти, очертаващи проявленията на основната дилема живот- смърт, познание на живота- победа над смъртта“ (Панов2002, 227-228)