СТИЛИСТИЧНИ ФИГУРИ, ТРОПИ, СТИЛИСТИЧНИ ПОХВАТИ     

Езикови похвати, чрез които една дума получава ново значение.

АНАФОРА- повтаря се един и същ израз в началото на стих, строфа или изречение.

Пример: Гергана– пиле шарено,

            Гергана кротко агънце…/П. Р. Славейков/

АЛЕГОРИЯ– дума, словосъчетание или израз, които имат преносен смисъл /говори се едно, а се разбира друго/

Пример: Заглавия на  произведения, образи на животни и растения в приказки и басни.

АЛИТЕРАЦИЯ– звукопис при който се повтарят съгласни звукове, еднакви или близки. Придава се по- голяма изразителност и музикалност на съдържанието.

Пример: Гарванът грачи грозно, зловещо,

            псета и вълци вият в полето…/Хр. Ботев/

АЛЮЗИЯ– стилистичен похват, при който речта се използва като намек или загатване за добре известен факт.

Пример:… нека Беласица стара и новий Батак

в миналото наше хвърлят своя мрак /Вазов/

АНЖАМБМАН- пренос; пренасяне на част от фраза на един стих в началото на следващия

Пример: Гледай искри, рой звездици

            от желязо нажежено,

            гледай огнени езици

            от огнище разжарено. /Яворов/       

АНТИТЕЗА– съпоставяне на несхождащи се или силно контрастни образи, идеи /обикновено чрез отделни думи или понятия/.

Пример: в ръцете- не с бляскави шпаги,

            а с прости тояги /Г. Милев/

АНТИНОМИЯ- противоречие между две взаимноизключващи се положения

Пример: аз горя в пожар неугасим-

            ту искра сърце ми озарява,

            ту мрачи го мътен дим…/Дебелянов/                                             

АНТОНОМАСИЯ– когато човек се назовава с име на друг човек- герой от литературно произведение или историческа личност, носител на определен характер или на конкретно личностно качество.

Пример: Омръзна ми да гледам донкихот до себе си.

АПОСИОПЕЗА– замълчаване, прекъсване на речта, изразено с многоточие, чрез което се заместват определени внушения, силни чувства.

Пример: Пък тогаз…майко, прощавай! /Ботев/

АПОСТРОФА– стилистичен похват, при който авторът се обръща към отсъстващи или въображаеми лица или явления, за да изрази силата на чувствата си.

Пример: Кажи ми, кажи, бедний народе,

            кой те в таз робска люлка люлее? /Ботев/

АПОТЕОЗ – възхваляване, прославяне, възвеличаване, висша степен на похвала

Пример: О, Шипка! /Вазов/

АСОНАНС– звукопис, при който се повтарят гласни звукове.

Примери: весели есенни кестени блеснали

            ръсеха светли следи. /Н.Йорданов/

ГРАДАЦИЯ– редуване на изрази и думи, чрез което се повишава или понижава

Пример: моята вяра  в дните честити емоционалната изразителност.

            моята вяра,

            че утре ще бъде

            живота по-хубав

            живота по- мъдър /Вапцаров/

ГРОТЕСКА– изображение на деформиран, уродлив образ- карикатура, с елементи от растителния и животинския свят, с цел осмиване.

Пример: и сганта, упита от лакома стръв,

и гладна за блудство, за месо и кръв

изскърца със зъби. /“Кочо“, Вазов/

ЕПИФОРА- повторение на едни и същи думи или изрази в края на стиховете или строфите.

Пример: Гълтал Дроздът грозд след грозд,

            Дроздът се задавил с грозд.

ЕТИМОЛОГИЧНА ФИГУРА- две еднокоренни думи една до друга.

Пример: …там дето баща и братя черни чернеят за мене…

…какви съм думи издумал../“На прощаване в 1868г.“, Ботев/

ЕПИТЕТ- стилистична фигура, при която се изтъква признак на назован в текста предмет или събитие. Епитетът изтъква признак на предмета или събитието, който може и да не е водещ за него. Като се изтъкне този признак, той става най-важен, съществен. Може да е определение, приложение и обстоятелствено пояснение.

Пример: Малка, схлупена къщурка…         

ИРОНИЯ– стилистичен похват, чрез който се осмиват лични или обществени слабости и недъзи, но без да бъдат критикувани и разобличавани.

Пример: „- Браво бе, Гуньо- провикна се Бай Ганьо,- ти си бил цял Бисмарк!“

ИНВЕРСИЯ– стилистическа фигура, отклонение от общоприетия словоред с цел да се акцентува върху даден епитет, израз.

Пример: Език свещен…/Вазов/

КОНТРАСТ– стилистичен похват, при който се противопоставят образи, характери, картини, чувства; обикновено се противопоставят художествени образи.

Пример: Дон Кихот и Санчо Панса

           … красиви в мрачна грозота

            и грозни в сяйна красота…/Яворов/

ЛИТОТА– преумаляване с цел да се омаловажи нещо, да се принизи. Предава се иронично отношение към обекта.

Пример: – Тез момченца на кого се заканват?- измърмори той.

МЕТАФОРА- думи с преносно значение. Необходимо условие за преноса е между двата обекта да има сходство, което позволява те да бъдат сравнявани. Метафората често се определя като скрито или съкратено сравнение, защото се изпуска връзката, посочваща сравнението. Фигура на речта, чрез която се опитваме да познаем непознаваемото и да изразим неизразимото. Основна функция- да предизвика естетически представи.

Пример: Нощта се разсипа във блясъци

            по върховете /Г.Милев/

          …  отвъд потъмнелите овошки, над които се чупеха лучите на вечерницата/Й.Йовков/

МЕТОНИМИЯ– заместване на дума или понятие с друга дума въз основа на някаква постоянна връзка между двата предмета. За метонимията като художествено средство говорим, когато се осъществява някаква нова неочаквана връзка между двата обекта.

Пример: Изпих си чашата и тръгнах, но не доядох чинията.

            Върхът отговори с други вик: ”Ура!” /Вазов/

ОКСИМОРОН- стилистична фигура, в която се съчетават контрастни, противоположни, логически изключващи се думи или образи. Разновидност на метафората.

Пример: Нощта ражда из мъртва утроба /Г.Милев/

ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ– на животни и предмети се придават човешки качества или способности.

Пример: Утрото изкукуригваше..

            Блед месец се усмихваше…

 ОТРИЦАТЕЛНО СРАВНЕНИЕ– противопоставят се два различни образа чрез сравняване на техните противоположни качества или чрез противопоставянето им..

Пример: Аз умирам и светло се раждам-

            разнолика, нестройна душа,

            през деня неуморно изграждам,

            през нощта без пощада руша /Дебелянов/  

ОБРАЗЕН ИЛИ СИНТАКТИЧЕН ПАРАЛЕЛИЗЪМ– стилистичен и композиционен похват, който подчертава структурната връзка между два или повече образа или синтактични фигури чрез паралелното им разполагане в различни стихове и фрази.

Пример: Който може, нека опише тази картина; който може, нека я фотографира, нека я нарисува! /А. Константинов/- синтактичен паралелизъм

Той беше строен явор столоват,

тя тънка, вита, кършена лоза:

лоза се окол явора обви- около Ива Ралица девойка!- образен паралелизъм

ПАРАТЕКСТ- всичко, което е около художествения текст-заглавие, подзаглавие, мото, указване на време и място на създаване.

Пример: ”Опълченците на Шипка”

            11 август, 1877 година /Вазов/

ПАРОДИЯ– чрез този жанр на сатирико- хумористичната литература се осмива даден автор, произведение, герой или събитие чрез комично наподобяване на неговия стил и образност. Представя се низкото за възвишено, незначителното- изключително.

Пример: Представянето на героите от творбите ”Чичовци”на Вазов, ”Дон Кихот” на Сервантес

ПЕРИФРАЗА- названието на човека, предмета или явлението се заменят чрез посочване на характерни негови признаци

Пример: авторът на „Под игото” /за Вазов/

ПОВТОРЕНИЕ- стилистически похват- повтаряне на думи и изрази.

Пример:асонанс, дисонанс, анафора, епифора, рима, рефрен, паралелизми, стъпка, стих, строфа.

ПОСТОЯНЕН ЕПИТЕТ– определение, което по традиция се използва за даден предмет. Използва се най- вече в народната поезия, където винаги е „вода студена” и „гора зелена”.

Пример: Паднала е темна мъгла

на момини равни двори /Пенчо Славейков/

РЕТОРИЧЕН ВЪПРОС– стилистична фигура, при която във формата на емоционално възклицание и въпрос се утвърждава или отрича нещо. Не се очаква отговор, пишещият го задава сам на себе си, изправен пред важни съдбовни проблеми.

Пример: „Да бъдеш или да не бъдеш?“ /”Хамлет”/

РЕТОРИЧЕСКО ОБРЪЩЕНИЕ – стилна фигура във формата на обръщение, призив, прощаване за създаване на емоционалност.

Пример: Простете, родни кръгозори,

            простете, родни брегове /Т.Траянов/

РЕФРЕН– композиционен похват на повторение в стиха или в редица стихове в края на строфата

Пример: В стихотворението ”Елате ни вижте” на Вазов

СИМВОЛ– конкретен образ с преносно значение на основата на известно съответствие между символа като образен знак и означаваното от него. Основава се върху метафоризма, алегоризма, паралелизма. Всеки символ е образ. Образите се издигат, израстват до символи, добиват важна определяща функция.

Пример: Шипка -символ на героизъм, Хамлет– символ на колебаещия се човек.

СИНЕКДОХА- вид метонимия. Част от цялото замества цялото.

Пример: да гледам турчин, че бесней над бащино ми огнище/Ботев/

            законът идва; изкарват си хляба

СРАВНЕНИЕ– стилистична фигура, при която се съпоставят два образа, състояния, чувства с общ признак, който засилва худ. изразителност. Въвежда се чрез: като, сякаш, подобно, тъй както, приличаше на, прилично на.От сравнението водят началото си всички останали поетични тропи.

Пример: веждите й тънко изписани като пиявици…

            …летят като бели птици/Й.Йовков/

ХИПЕРБОЛА– умишлено преувеличаване на свойствата на даден предмет или явление. Чрез нея се подчертават положителните или отрицателните качества на литературния герой.

Пример: като махна сабля дамаскиня,

            троицата обеднъж паднали. /нар.песен/