ЗАГЛАВИЕ- „ВЕТРЕНАТА МЕЛНИЦА“

ЖАНР-  РАЗКАЗ

СЪДЪРЖАНИЕ-  Недовършеният скелет на ветрена мелница на края на едно село буди учудване, такова нещо не се среща от Шопско до полето на Филибе(Пловдив). Преди десет години селото е постигнато от страшна суша, замлъква рекичката и водениците не могат да работят. Тогава Лазар Дъбака и дядо Корчан решават да построят ветрена мелница. Те са големи приятели, заедно започват да строят ту тепавица, ту дарак, започват с голямо желание и безгрижно зарязват всичко, хвърляйки се в нови начинания. Въпреки всеобщото мнение, че е вятър в главите на строителите, двамата работят на градежа на  ветрената мелница, без да обръщат внимание на закачките.

Един ден от височината на строежа виждат бяло облаче, което води след себе си така очаквания дъжд. Селяните бързо се събират на баира, момите изпълняват ритуала „вай дудул“, а останалите играят хоро. На строежа идва внучката на дядо Корчан, Христина, която се закача с ергена Лазар и предизвиква неговото внимание. Уверена в себе си, тя го предизвиква да се надиграват, той приема. Сключват облог пред всички, Лазар изважда златен наниз за подарък, а Христина обещава да му пристане. След един час игра засрамената мома се отказва, но твърдо заявява, че държи на дадената дума. Лазар й  дава наниза и я хваща за ръката, повежда я към дома си. Старецът го подкача шеговито за недовършената мелница, а младият мъж весело отговаря, че си е намерил друга. Строежът остава недовършен.

ГЕРОИ- Лазар Дъбака, дядо Корчан, внучката му Христина, селяните.

ХАРАКТЕРИСТИКИ-

Лазар Дъбака– около тридесетгодишен ерген, посъбрал пари като строител из Влашко, се върнал в родното село да работи на воденицата си, останала от баща му. Творческа натура, той обича да прави планове, да работи, да осмисля живота си чрез творчеството в труда. Весел, безгрижен, изобретателен. Различен от другите, живее някакъв свой живот, изпълнен с радост от това, че може да създава, че има избор, че винаги търси изход от трудностите.

Дядо Корчан– седемдесетгодишен човек с вечната лула в уста. Преживял е много загуби в живота си, но е запазил своята жизненост, трудолюбие, веселие и добродушие. Той одобрява и участва в най- невъзможните и странни планове на другаря си. Радва го процесът на творческия труд.

Христина- осемнадесетгодишна девойка, хубава, закачлива, весела и безгрижна. Тя е смела, отговорна за действията си, постига с лекота мечтите си за любов и дом.

ХУДОЖЕСТВЕНИ СРЕДСТВА-

Оксиморон- „дяволски кръст“

Сравнения- „като зъбато чудовище“, „блед като платно“

Олицетворение- „бъблива речица“, „дивота и мълчание зацарува наоколо“

Синекдоха- „угрижено селяшко сърце“

Метафора- „наведе гиздаво глава“, „Ветрените мелници хабят младостта!“

ПОСЛАНИЯ-  Творческият труд може да бъде изход от трудна ситуация, човек не трябва да се предава и да изпада в отчаяние. Приятелството, искрено и всеотдайно, прави живота на хората хармоничен и пълноценен. Любовта връща желанието на човека за нов живот, тя го изпълва с вяра и надежда. Хората са жизнерадостни, оптимисти, бързо се съвземат след поредната трагедия и животът продължава с пълна сила.

Хорото- кръгът от сплетените човешки ръце символизира силата на човешкото единение. Участникът в хорото е едновременно обвързан с другите, но и свободен в избора си. Въплъщава идеята за силата на колектива, за вечността.

Ръченицата(танцът)- надиграването между двамата символизира желанието да победиш, да се докажеш, да демонстрираш жизненост и красота, това, че си по- добър от другите. Надигравайки се, проявили своята смелост и желания пред обществото, двамата млади получават своя ценен дар- взаимната любов, разкрита пред всички с цялата им чистота и невинност.