1.            АВТОР- ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

2.            ЗАГЛАВИЕ- „ ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ ТИХИЯ ДВОР “

3.            ЖАНР-  ЕЛЕГИЯ

4.            СЪДЪРЖАНИЕ- Лирическият герой се връща отново в своите спомени за тих дом в тих двор, където са разцъфналите белоцветни вишни. Той се чувства като затворник, наказан в реалното си съществуване за неизвестна вина. Изпитва страдание при спомена за шепот, щастлив смях сред белите цветове на вишните. Всичко това вече е невъзможно за него, то е като сън, нереален и неосъществим.

5.            ГЕРОИ- лирическият герой, който се лута между съня и спомена. Реалността го погубва, кара го да се чувства нещастен. Раят на  дните е останал безвъзвратно в миналото.

6.            ХАРАКТЕРИСТИКИ- отчаяние, примирение на героя, дори смирение пред отминалото щастие и невъзможността за постигането му. Раздвоение на героя пред вечните въпроси на битието. Носталгия по изгубената хармония.

7.            ХУДОЖЕСТВЕНИ СРЕДСТВА- Огледална симетрия на стиховете- повторение на първи, пети, шести стих в двете строфи

Реторичен въпрос- „Помниш ли, помниш ли тихия двор, /тихия дом в белоцветните вишни?“

Анафора- „сън“

Символ- белият цвят, „мрачен затвор“

Метафора- „аз съм заключеник в мрачен затвор“, „моята стража е моят позор“

Инверсия- „жалби далечни“, „спомени лишни“

Опозиции- светло- мрачно; спомен. Реалност, споделеност- отчужденост

8.            ПОСЛАНИЯ- Споменът съхранява хармонията, щастието, мечтата. Той се превръща в прозрение за невъзможността да се осъществят стремежите, да се постигнат съвършенството и любовта. Лирическият човек страда от самотата на днешното си съществуване, щастливото минало му се струва сън, измислен свят, свят на вяра в илюзиите, свят на невинността.