Литература

Българският символизъм

БЪЛГАРСКИЯТ СИМВОЛИЗЪМ

  • Творците от кръга „Мисъл”представят първия етап на модерната българска литература.   ИНДИВИДУАЛИЗЪМ- П. П. Славейков
  • СИМВОЛИЗМЪТ изразява втория етап на модернизма в нашата литература.
  • Третият етап на българската модерна литература се свързва с ЕКСПРЕСИОНИЗМА и авангардизма на Гео Милев и „Везни”.

Естетическата програма на кръга „Мисъл” има своите основни характеристики, които могат да се обособят така:

  • европеизиране на литературата, отваряне към модерните концепции на литературната и философска мисъл, най-вече към немската модерна литература и философия;
  • отрича се подходът на „старите”, на „опълченската литература” като отживял времето си и ограничаващ естетическия хоризонт на творците;
  • преодоляване на националната и социална проблематика и насочване към универсално-човешките проблеми, към индивидуалната проблематика, към вечните въпроси на човека и битието;
  • освобождаване на литературата от евтината популярност, от нагаждането й към вкусовете на „тълпата”;
  • надмогване на „балканския провинциализъм” в изкуството, изискване за висок професионализъм и независимост на творците.
  • кръгът „Мисъл” осъществи връзката, прехода между възрожденската и модерната литература, и нещо повече, осъществи синтеза на възрожденската енергия и дух с модерните тенденции.

СИМВОЛИЗЪМ

(П.К.ЯВОРОВ   и     Д. ДЕБЕЛЯНОВ)

Символизмът е нов художествен и естетически модел на света. В контекста на българския литературен процес той е твърде кратък като времетраене. Литературните реалности в страната ни са здраво вкоренени в реалистичните традиции. Българският символизъм е здраво обвързан с другите литературни направления. Не се самозатваря като европейския.

Естетическа характеристика:

  • последователно налагане и дори абсолютизиране на идеята за „чистото изкуство”
  • за тях изкуството е свят, свръхреален „тук и сега”
  • битуването на идеята „изкуство за изкуството” маркира приключването на процеса на обособяването на художествената словесност като специфичен и самостоен социокултурен феномен.
  • човекът е висша и самостойна ценност
  • психологическа проблематика: конфликт ”личност-среда“, мотив за самотата, мотив за вътрешен конфликт и душевно раздвоение, носталгия, перманентно разочарование, чувство на бездомност, състояние на несбъднато очакване, ужас пред стихията на битието
  • вътрешният свят на лирическия „аз” като най-достоен за интерес,”азът” може да „побере” в себе си видимия свят- херметизъм и солипсизъм
  • словото като посредник между човека и висшите сфери на духа

Мисията на изкуството е:

  • да свърже бедния човешки опит с висшата (често отъждествявана с Божественото) реалност
  • читателят да се насочи към тайната, съкровеното, мистичното, към скритата същина на нещата и явленията
  • четенето е разгадаване, което се постига чрез интуитивно познание

СИМВОЛЪТ:

  • изразява модерната субективна душевност чрез сложна система от символи от околни-действителни или въображаеми светове
  • основни кръгове културно-ерудитски символи- от античната митологична и историческа традиция
  • библейско-  християнски образи и мотиви
  • източни мистични и философски учения
  • българската фолклорна традиция
  • използват се образи, понятия, представи от реалността, но се обвързват във фикционални отношения в художествения текст
  • символът е загадъчен- дава начало на различни пътища за интерпретация
  • има за задача да свърже реалното от света на явленията с абстракцията от територията на духа
  • „вътрешен пейзаж”, който от пейзаж – изображение става пейзаж-самоизразяване
  • загадъчен, търси се въздействие отвъд значението на думите
  • средство за себеизразяване

ПОЕТИ на смирението, на интимното, на спомена, на бляна по хармония със себе си.

ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ:

  • отчуждението-алиенацията
  • бягство от действителността
  • преобладава понижения жизнен тонус
  • емоционални състояния-самота, меланхолия, тъга, песимизъм, отчаяние- това е проклятието на неразбрания
  • съхраняват чувството за принадлежност към родината
  • полага началото на поезия от песенно-мелодичен тип, различен от традиционно-фолклорната и възрожденската песенност
  • обогатен поетическа лексика- разширен спектър от художествени средства

Post a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.